Специално пред bTV: Говори проф. Хепи, спрял разпространението на ебола в Нигерия
Той е роден в тропическите гори на Камерун, в семейство с 8 деца, на място, където маларията е мощно публикувана. Тя прекатурва живота му, който се оказва, че е едно непрекъснато търсене на лек за инфекциозните заболявания, които лишават живота на доста африканци, в това число и на членове на семейството му.
Още до момента в който е дребен и тежко болен, майка му го носи на гърба си към единствената болничното заведение в региона, той я пита за какво няма лекарство, което да го излекува. Тя му дава отговор, че не знае.
Така се заражда и обещанието, че в случай че оздравее, ще се посвети на намирането на лек против малария . И оцелява, само че не става доктор.
България 4 мин. Нова версия за изчезналото на дете със синдром на Даун – жертва на блудничество
Съдържание от сътрудници 2 мин. Кога идва краят на изравнителните сметки за парно в София?
България 2 мин. Четиригодишно дете падна от втория етаж в Перник
България 3 мин. Игнажден е - какви са поверията и обичаите?
Тази заран 2 мин. Проф. Георги Рачев: Над половин България ще има сняг за Коледа
Тази заран 4 мин. Транспортен безпорядък в София: Служители от градския превоз блокираха рейсове и тролеи
България 2 мин. За празниците: Хиляди българи потеглят на път в цялата страна
България 2 мин. Виктор Орбан идва у нас за среща с Румен Радев
България 4 мин. Нова версия за изчезналото на дете със синдром на Даун – жертва на блудничество
Съдържание от сътрудници 2 мин. Кога идва краят на изравнителните сметки за парно в София?
България 2 мин. Четиригодишно дете падна от втория етаж в Перник
България 3 мин. Игнажден е - какви са поверията и обичаите?
Тази заран 2 мин. Проф. Георги Рачев: Над половин България ще има сняг за Коледа
Тази заран 4 мин. Транспортен безпорядък в София: Служители от градския превоз блокираха рейсове и тролеи
България 2 мин. За празниците: Хиляди българи потеглят на път в цялата страна
България 2 мин. Виктор Орбан идва у нас за среща с Румен Радев Професор Крисчън Хепи избира молекулярната биология . Работи с разнообразни университети като академик, измежду които и Харвардския университет, а сега е шеф на най-новия и съвременен лабораторен комплекс в Нигерия, който отвори порти преди два месеца.
Снимка: bTV
За маларията, за ласа и денга, по какъв начин съумява да избави Нигерия от ебола и за това за какво е значимо африканските геноми да бъдат по-добре показани в световната база данни - с него беседва Виктория Петрова.
- Имате невероятна история. Защо не станахте доктор, а молекуляр ен биолог ?
- Станах молекулярен биолог и се занимавам с геномика поради две неща. Единото беше фактът, че като дете, страдах доста от малария. Мисля, че бях 8 или 9-годишен, когато прекарах един от най-тежките пристъпи на малария в живота ми. И помня по какъв начин майка ми ме сграбчи и ме заведе в католическата болница. Сложиха ми инжекция - по това време евентуално е било хинин. На връщане майка ми ме носеше на ръце и беше доста изтощена, тъй като бях тежък. Седнахме под едно дърво, тъй като мама сподели, че би трябвало да си изправи малко гърба. Сложи ме да седна. Облегнах се на дървото. Седнал бях на земята. Спомням си, че я попитах за какво ми е толкоз неприятно. Защо няма медикаменти за тази болест, която ме кара да съм толкоз зле. И тя ми сподели, че не знае. Спомням си по какъв начин ѝ споделих тогава, че като порасна, в случай че още я има тази болест, аз ще намеря лекарство против нея. С тази мисъл пораснах, да ви кажа почтено .
Д-р Адаора Околи се сблъсква очи в очи със гибелта, до момента в който лекува първия пациент, инфектиран с заболяването в Нигерия- Вие персонално спирате разпространяването на ебола в Нигерия. Разкажете ни какво се случи?
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
- Това беше вечерта на 20 юли, когато имахме първия хипотетичен случай на ебола в Нигерия. Обадиха ми се към 20:40 ч. и отидох в лабораторията си онази вечер и взех първата проба, а по-късно сутринта към 6:30 на идващия ден, 21 юли, бяхме удостоверили първия случай в Нигерия. Тази информация беше изпратена на Министерството на здравеопазването. И тогава успяхме да активираме механизма за следене на контактност и също по този начин да определим място за диагностика в действително време и секвениране (разчитането на човешкия геном – бел.ред.) в действително време. Всъщност, ние демонстрирахме и постигнахме нещо, което беше невиждано. Нещо, което в никакъв случай не е било правено с историята на публичното здраве в страна с размерите на Нигерия. 263 милиона души население. Болестта се популяризира в град като Лагос, 25 милиона души. А ние успяхме да овладеем тази зараза за рекордно време - за 93 дни, като са регистрирани единствено 20 смъртни случая.
Проф. Хепи споделя и за спомените си от гимназията.
- В час по биология учехме за ДНК. И в детския ми мозък по това време се роди мисълта, че в случай че ДНК е молекула на живота, това значи, че всичко, което живее или което е живо създание, има ДНК. Рекох си – „ леле, в случай че всичко живо има ДНК и тя е молекулата на живота, това значи, че в случай че извадите ДНК от нещо, което е живо, то ще загине “. И незабавно се сетих за маларийния плазмодий, който ме разболя толкоз доста. И осъзнах, че тези двама откриватели на ДНК молекулите - Франсис Крик и Джеймс Уотсън са биохимици. Т огава направих избор да стана биохимик, тъй като можех да видя силата зад откритието . Т ова беше потрес за всички, даже за майка ми. Всички ме питаха „ за какво не реши да следваш за лекар “, „ за какво потегли да ставаш биохимик “, а аз им отговарях, че съгласно мен един биохимик има доста власт.
- Как обаче геномиката ще помогне за справяне с тези рискови и смъртоносни болести като малария и дали тя ще бъде по-успешна от наличните понастоящем ваксини ?
Снимка: bTV
- Когато на млади години започнах да уча биологията на маларийния плазмодий, имах огромно предпочитание да вземам участие в създаването на ваксина против малария. Когато приключих магистърската си степен в университета в Ибадан, писах на професор Лиан Тили от университета в Мелбърн, че се интересувам от създаването на такава ваксина. Но инцидентно видях една табела, на която пишеше „ Следдипломна подготовка “ и изпод „ Институт за медицински проучвания и образование “. От любознание отидох в института.Казах на шефа, че съм спечелил стипендия за Австралия, където желая да работя с професор Лиан Тили, тя прави ваксина против малария. Това беше професор Адедайо Одуола. Каза ми „ е, млади момко, виждам какъв брой си разпален по тематиката и в действителност искаш да се оправим с казуса “. И стартира да ми изяснява по какъв начин, в случай че желая да направя нещо положително за Африка, може би би трябвало да се постарая да се разбере устойчивостта към медикаментите за малария, тъй като това е нещото, от което се усилва броят на децата, умиращи от малария в Африка, и по какъв начин намирането на решение на този проблем, може би ще е най-бързият метод фактически да се оправим с тази болест. През 2007 г. започнах да се интересувам и в региона на другите алергични тресчици. Болест като треска ласа, която беше считана за подценявана тропическа болест. Нямаше лекуване за нея. Така че се насочих към тази област и в границите на шест месеца съумях да разработя първата молекулярна диагностика за треската ласа в Нигерия. Успях да построя и да стартира да образовам хора на място, а по-късно в лечебни заведения, където смъртността беше към 90 %. Благодарение на стореното от мен - просто диагностичен принос и подпомагане при лекарствените средства, както и обуч ение на хората по какъв начин да откриват заболяването рано, работа с лекарите по какъв начин да се оправят с заболяването в бърз порядък , намалихме смъртността от нея от 90 % на към 27 % по това време. Значително понижение.
Снимка: bTV
- Разкажете освен това за тази модерна лаборатория, която сте построи ли в Нигерия?
- Да, модерната лаборатория, която създадохме в Нигерия, е резултат на една визия. Вече споделих, че от дете мислех за елиминирането на маларията посредством научните проучвания, науката и развиването, само че по-късно, когато пораснах, бях в Харвард, бях в най-прекрасната лаборатория там. Но, нали знаете, като африканец непрестанно ми се подсещаше за тъжни вести от Африка, че е належащо африканският континент да ускори личната си научноизследователска и развойна активност, изключително в региона на опазването на здравето. Създаването на лаборатория, първокласна лаборатория - авангардна лаборатория в действителност се трансформира в моя фантазия. Хрумна ми, че с запаси в действителност можем да създадем платформа в Африка, която да помогне за построяването на потенциал за африканско развиване в наше време. Също по този начин да се сътвори платформа, където може да се образова идващото потомство африкански учени, тъй че африканската просвета да стане доста конкурентна, а Африка да може да употребява тази платформа, с цел да даде личен принос за развиването на опазването на здравето в световен проект.
- С подред формалните данни опазването на здравето в Нигерия е скъпо за доста хора и повече от 90 % от хората споделят, че избират духовно опазване на здравето. И тази лаборатория е доста забавна.
- Да, да. Именно тъй като ни бяха известни някои от тези обстоятелства, ние взехме решение да вложим цялата си сила, гений и време в построяването на това оборудване. И тогава имахме шанс, че през 2013 г., до момента в който работехме по Ебола, работата по Ебола в действителност ни даде доста популярност. И тогава Световната банка в действителност ни финансира, с цел да създадем тази лаборатория взаимно с Националния здравен институт на Съединени американски щати. И по-късно, в действителност на 7 октомври 2024, знаете ли, 10 години откакто започнахме основаването на Африканския Център за върхови достижения в региона на геномиката на инфекциозни болести, ние отворихме това ново оборудване, което се назовава Институт по геномика и световно здраве, който е най-голямото геномно оборудване в Африка с най-напредналите геномни платформи за секвениране и с най-модерната софтуерна платформа, що се отнася до молекулярната биология и геномиката в Африка.
- И каква е идната цел, към която сте се насочил ?
- През последните 10 години направихме доста в региона на инфекциозните заболявания, само че също по този начин осъзнахме, че Африка в този момент се бори с тежкото задължение на незаразните заболявания. Имам поради рак, метаболитни болести, диабет, сърдечно-съдови болести, инсулти и инфаркти, бъбречни болести. Така че Африка в действителност се бори с тях. Знаете, че африканците страдат и от редки генетични болести, с които би трябвало да се оправим. Ние също по този начин разбираме, че медицината в действителност става все по-прецизна, прецизна и персонализирана медицина. Тя се трансформира в флагман на медицината през този век и в бъдеще, защото към този момент наближава средата на века. А Африка в действителност не е в крайник с прецизната медицина. Затова взехме решение да се насочим към прецизната медицина, тъй като имаме вяра, че с помощта на геномика та и платформата, която създадохме, можем по- бързо да напреднем с научноизследователска та и развойна активност за прецизна медицина в Африка . И по-късно да достигнем останалата част от света. Има огромно разделяне. В момента има голямо разделяне сред останалата част от света и Африка, тъй като Африка не разполага с инфраструктурата. Африка не знае по какъв начин да употребява интелектуалния си капацитет. Т ова, което този център в действителност прави, е да изравни полето, да понижи разликите и да стане това, което аз назовавам уравновесител. Така че ние преглеждаме всички тези болести, които загатнах – рак, метаболитни болести, сърдечно-съдови болести, бъбречни болести и по-късно незаразни заболявания като генетични редки болести. Необходимо е да се решат проблемите с геномиката, с геномната технология, с цел да се разпознава освен диагностика от последващо потомство, а и ваксини от последващо потомство, както и медикаменти от последващо потомство против тези болести. Наясно сме да вземем за пример за проблемите с прецизната медицина. Искам да кажа, африканските геномни данни не са налични в световната база данни. Само 1,2 % геноми от Африка участват в световните геномни данни, световна база данни. И като е по този начин, когато се основават медикаменти, медикаменти от последващо потомство, се регистрират геномите на кавказкото население. А африканското население в действителност не се взема поради. Затова желаеме да използваме нашата платформа, нашия институт по въпросите на геномното и световното опазване на здравето, с цел да са показани африканските геноми по-добре в световната база данни и по-късно те да се употребяват при основаването на последващо потомство диагностика, ваксини и медикаменти. И медикаменти против всички тези незаразни болести, от които страда и африканското население.
Последвайте ни за още настоящи новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Продължи да четеш




